В „На живо“ Алекс Сърчаджиева играе живота си
В единадесетото издание на фестивала на дребните театрални форми „ София Моно “ предстоящите с максимален интерес министър председатели са " Лекция 3: Възгледите на един преподавател за силата на словото " на Камен Донев и „ На живо ” на Александра Сърчаджиева. Театърът нормално високомерно подминава продълженията, само че наподобява, че Камен Донев е решил да заложи навръх тази изпитана холивудска формула. Дали един ден ще дочакаме да гледаме „ Осма лекция “ от „ Възгледите на един учител… “, по този начин както в този момент по-кината потегля „ Бързи и гневни 8 “?
За страдание по този начин и не разбрахме дали Донев е подготовил още от същото, или рискува с нещо ново. В този студен и дъждовен юни, времето подля вода на моноспектакъла му, който трябваше да се играе на 13-и - и го отложиха за 17-ти. Така че утре ще разберем отговора — само че в случай че вали, ще е някой друг път.
Метеорологичната конюнктура беше по-благосклонна към Алекс Сърчаджиева и нейната дребна театрална форма, (коята не е моно, а стерео, само че единият канал има по-скоро спомагателни функции). Алекс Сърчаджиева играе себе си, а сюжетът наблюдава живота ѝ, който тя споделя в едно телевизионно студио пред измислена телевизионна журналистка в осъществяване на Радена Вълканова. И по този начин на открито (в спектакъла, не във Военния парк) се вихри стихия, в студиото ситуацията също е напът да стане буреносна, докато двете дами прецизират тематиките на идното изявление. После Александра стартира да споделя — за любовта и щастието с майка си, мъжа си и театъра. За шока, гнева и отчаянието от загубата на най-близките ѝ хора, за отсъствието на татко ѝ — от време на време в разговор с водещата, от време на време обърната непосредствено към публиката.
На фона тези огромни тематики, около изявлението вървят и други - за отчайващото състояние на здравната система, за жълтата публицистика и любознанието на медиите към персоналния живот на известните хора… А Алекс споделя по какъв начин мъжът ѝ публикувал в обществените медии любовните си писма до нея - по този начин и не схванала за какво го прави.
На сцената Сърчаджиева се възползва от богатия си боеприпас от изразни средства, еднообразно безапелационна е както в различни тежки прочувствени положения, така и във включените в историята комедийни детайли — както се поставя на актриса от Сатиричния спектакъл.
Ако хуморът беше повече, „ На живо “ би могло да мине за стендъп комедия, а в този момент, макар че Сърчаджиева не беше напълно сама на сцената, бихме могли да го наречем стендъп драма. Но дали може да се каже, че играе, откакто не ѝ са постанова да се превъплъщава, пък и думите, които произнася са си общо взето нейни? Каквото и да прави и както и да го назоваваме, то изглежда напълно откровено е достатъчно завладяващ театър за прикова вниманието на цялостната с аудитория поляна за 110 минути.
Драматургичният текст е написан от Яна Борисова по разкази на Алекс Сърчаджиева за най-тежките и най-щастливите времена в живота ѝ, а постановката е на режисьора Димитър Коцев-Шошо. Средващите представления са в Бургас на 20 юни на сцената на Държавна опера “Бургас ” (билети на касата на часовника) и във Варна на 21 юни във Фестивалния конгресен център, където билетите към този момент са изчерпани.
За страдание по този начин и не разбрахме дали Донев е подготовил още от същото, или рискува с нещо ново. В този студен и дъждовен юни, времето подля вода на моноспектакъла му, който трябваше да се играе на 13-и - и го отложиха за 17-ти. Така че утре ще разберем отговора — само че в случай че вали, ще е някой друг път.
Метеорологичната конюнктура беше по-благосклонна към Алекс Сърчаджиева и нейната дребна театрална форма, (коята не е моно, а стерео, само че единият канал има по-скоро спомагателни функции). Алекс Сърчаджиева играе себе си, а сюжетът наблюдава живота ѝ, който тя споделя в едно телевизионно студио пред измислена телевизионна журналистка в осъществяване на Радена Вълканова. И по този начин на открито (в спектакъла, не във Военния парк) се вихри стихия, в студиото ситуацията също е напът да стане буреносна, докато двете дами прецизират тематиките на идното изявление. После Александра стартира да споделя — за любовта и щастието с майка си, мъжа си и театъра. За шока, гнева и отчаянието от загубата на най-близките ѝ хора, за отсъствието на татко ѝ — от време на време в разговор с водещата, от време на време обърната непосредствено към публиката.
На фона тези огромни тематики, около изявлението вървят и други - за отчайващото състояние на здравната система, за жълтата публицистика и любознанието на медиите към персоналния живот на известните хора… А Алекс споделя по какъв начин мъжът ѝ публикувал в обществените медии любовните си писма до нея - по този начин и не схванала за какво го прави.
На сцената Сърчаджиева се възползва от богатия си боеприпас от изразни средства, еднообразно безапелационна е както в различни тежки прочувствени положения, така и във включените в историята комедийни детайли — както се поставя на актриса от Сатиричния спектакъл.
Ако хуморът беше повече, „ На живо “ би могло да мине за стендъп комедия, а в този момент, макар че Сърчаджиева не беше напълно сама на сцената, бихме могли да го наречем стендъп драма. Но дали може да се каже, че играе, откакто не ѝ са постанова да се превъплъщава, пък и думите, които произнася са си общо взето нейни? Каквото и да прави и както и да го назоваваме, то изглежда напълно откровено е достатъчно завладяващ театър за прикова вниманието на цялостната с аудитория поляна за 110 минути.
Драматургичният текст е написан от Яна Борисова по разкази на Алекс Сърчаджиева за най-тежките и най-щастливите времена в живота ѝ, а постановката е на режисьора Димитър Коцев-Шошо. Средващите представления са в Бургас на 20 юни на сцената на Държавна опера “Бургас ” (билети на касата на часовника) и във Варна на 21 юни във Фестивалния конгресен център, където билетите към този момент са изчерпани.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ